Забранените книги проговарят! Кому са нужни всички лъжи за българите и България, на които учат децата ни от десетилетия?
Павел Серафимов, sparotok.blogspot.com Всеки от нас построява вижданията си въз основа на информацията, която има. С колкото повече данни разполагаме, толкоз по-пълни и по-верни са знанията ни. Веднъж приели нещо и построили избрана позиция, ние мъчно можем да възприемем особеното, без значение от това дали то е разумно, или не. Това е повода, основателите на на формалните теории за произхода на българския народ, освен да посадят неистини, само че и да укрият голямо количество скъпи сведения. В случай, че още при започване на ХХ век, учените бяха дали достъп до всички исторически извори, а и бяха загатнали, че съществуват книги на български откриватели имащи разнообразни визии от от общоприетите, то освен народът ни щеше да прозре истината и да построи високо самочувствие, само че и нямаше да се стигне до осакатяване на България с отнемането на изконни наши земи и провеждането на геноцид над стотици хиляди наши братя и сестри в Беломорието, Македония и т.н. Васил Златарски, а и съидейниците му са знаели добре за откритията на Георги Раковски, съгласно който българите са обитавали Балканите от незапомени времена. Знаели са и за писанията на Отец Спиридон Габровски, Поп Йовчо от Трявна и други съгласно които известният с войните с Рим цар Декебал е властвал над предците ни, само че небрежно афишират всичко свъзващо ни с далечното минало на Балканите като небивалици. Иронията е, че самите казионни учени съчиняват най-нагло небивалици като тази за тюрския генезис на старите българи, лишеното от логичност, само че общоприето изказване, че дедите ни са не запомнили езика си, че са обитавали юрти и са почитали Тангра. Днес знаем, че това са невярни неща, само че преди време, лишени от различна информация, елементарните хора са били принудени да имат вяра на безсъвестните “историци ”. Не зная дали някой е правил опит да събере и систематизира работите на всички родолюбиви откриватели, пробвали се да се опълчват на наложените с ориенталски фанатизъм неистини за предишното и произхода ни. Във всеки случай става дума за доста създатели, а не един-двама самотника търсещи внимание. Наскоро, с помощта на Петко Атанасов, с посредничеството на Андрей Киряков, получих една забавна книга. Нейното заглавие е “ Българският Църковен Въпрос ”, написана е от доктор Иван Селимински. Бях мощно впечатлен от ерудицията на този човек, който още през XIX век, макар оскъдната информация, с която разполага, стига до извода, че историята ни стартира на Балканите и то 1000 години преди Христа. По скъпото е това, че доктор Селимински вярно е изтълкувал писанията на римските (византийските) хронисти като приказка целяща да оправдае държанието на Византийската империя по отношение на свободните нации. За старите българи доктор Селимирски споделя, че са локален народ и нападенията им не са за обир, а по политически аргументи. Една година след излизането на “ Българският Църковен Въпрос ”, се появава друга сходна книга, която е написана от Архимандрит Кирил Рилски. Става дума за оповестената през 1930 година творба “ Българската Самостоятелна Църква в Илирия ”. В тази работа с елементарни думи е казана една неуместна за избрани хора истина: “ Древнитѣ илирийски българи, които сѫ населявали остарялата класическа България в Македония, в Илирия, на Балканския полуостровъ, сѫ принадлежали къмъ древнитѣ трако-илирийски племена и са живели в Илирия от незапомнени доисторически времена, като язичници преди Христа, тѣ сѫ имали политическа независима страна в остаряла България, въ Македония, само че сѫ били завладнѣи от римлянитѣ и сѫ станали свободни римски жители, които сѫ се употребили съ всичкитѣ привилегии, като просвѣтен и културенъ народъ, на римски жители. “ Архимандрит Кирил Рилски споделя и други забавни неща, които казионните учени за жал заобикалят. Споменат е един извънредно значим факт, а точно това, че първата християнска черква в Европа е била тази на дедите ни: “Когато е дошълъ Св. Апостол Павел на Балканския полуостровъ, заварилъ е древнитѣ илирийски българи, които населявали остарялата класическа България в Македония като свободни римски жители и отъ тѣх е основалъ първата християнска черква в Европа. ” 
Авторите доктор Иван Селимински и Архимандрит Кирил Рилски са високо образовани хора, те знаят какво приказват, дават и разумни пояснения, за разлика от казионните учени, които обаче разполагат с поддръжка от чужбина и възползвайки се от въздействието си, изолират откривателите представящи изобличаващи формалните теории данни. Изолирани и сложени в сянка са и писанията на Никола Йонков-Владикин. Той разгласява една дребна, само че забавна работа: “История на Древните Траки ”. Oще през 1911 година, този създател прави революционното изобретение, че измежду познатите на египтяните Морски нации са и траките дардани, тевкри и така нататък Писалият преди повече век Йонков-Владикин е схванал неща, които някои наши учени едвам в последните години страхливо загатват...и този човек е отлъчен! Всъщност Никола Йонков-Владикин прави и друго извънредно значимо изобретение, което обяснява защо има аналогия сред българския и иранските езици. Според създателят “началото на вторичното тракийско, религиозно, езично, въобще културно въздействие в рамките на Персия и Туркестан, би трябвало да се отнесе към XV век прочие Христа. ” Доводите на прогресивния изледовател се поддържат от трудове на остарели създатели за действията на Дионис в Индия и други места в Азия, поддръжка има и от страна на античните топоними в Индия, Иран и Тракия, само че последващи безропотно на обслужващите непознати политически ползи теории, казионните учени не дават глас на неуместните открития.
ТРАКИЯ- карта на А.Ортелий, в региона Мизия е отбелязано името българи Две години след Йонков Владикин, през 1913-та година, различен напредничав българин Д.П.Даскалов, издава скъпа книга. Този създател също не е инцидентен човек, той член на “Софийското Археологическо Дружество ”. В работата си “Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати ” простично и ясно е казано: “И по този начин, къмъ 10 августъ 660 година българитѣ минаватъ стихийно Дунава, не въ силата на извѣстенъ договоръ съ византийците да пазятъ като съдружници дунавската граница на империята от нахлуването на други варвари, или пък са били принудени да сторятъ това вслѣдствие на нашествието и напора на хазаритѣ, а идатъ тѣ съ великата историческа задача, в качеството си на законни наслѣдници на Балканския полуостровъ: първо – да избавятъ и отнематъ родината на тракийскитѣ и македонскитѣ си събратя от господстващото гръко-римско малцинство... ” Ето, следващият образован и безпристрастен човек, който е осъзнал истината, само че за жал не е подсилен от българските учени от своето време. Не е подсилен и различен потвърдил любовта си към Отечеството наш съотечественик. Става дума за участвалия в подготовката на Априлското въстание Данаил Юруков, който през 1929 година стига до заключението, че ние българите сме потомци на най-старото балканско население: “Ако говорите съ кой и да е културенъ българинъ отъ Тракия или отъ Източна България, или съ българинъ отъ Македония, изведнъжъ ще забелѣжите акцента на неговото родно произношение. Но не е единствено това. Въ тритѣ провинции всѫде има подраздѣление на наречията и всѫде тѣ сѫ непокътнати и се съхраняватъ отъ родъ въ родъ. Дори и въ нѣкои градове се запазватъ особени звукови наречия, които в никакъв случай не се повлияватъ или измѣнятъ отъ културата. Единъ Панагюрецъ или единъ Копривщенецъ, колкото и младъ да е излѣзълъ отъ града си, дето и да се е училъ, той все пакъ не губи родното си произношение. Всичко това не е ли най-добриятъ паметникъ и най положителното доказателство за произхода на единъ човѣкъ или на единъ народъ? И в случай че и днесъ въ нѣкогашнитѣ Тракия, Македония и Дардания се приказва единъ и сѫщи езикъ съ три разнообразни наречия, споредъ както сѫ били раздѣлени политически и въ най-древнитѣ времена, това не е ли доказателство, че тамъ живѣе единъ и сѫщи народъ, и че тоя народъ е живѣлъ въ сѫщитѣ мѣста още отъ времето на Херодота ? “ Данаил Юруков е стигнал до вярно умозаключение, въпреки да няма купите, подготовката и финансирането на Васил Златарски и последователите му. Без преиначаване, без блуждаене, без операции, родолюбецът потвърждава своите изказвания, които почиват на здравия разсъдък. Това, което е заченато от Отец Паисий, Спиридон Габровски, Поп Йовчо от Трявна, незнайният създател на Зографска История, а и Георги Раковски, бива усъвършенствано и допълнено от доктор Иван Селимински, Архимандрит Кирил Рилски, Никола Йонков-Владикин, Д.П. Даскалов и Данаил Юруков. He ca по никакъв начин малко хората, които са се пробвали да покажат, че ние българите сме потомци на локален народ. Всъщност има и други радетели на истината, с изключение на горе упоменатите. В никакъв случай не трябва да забравяме обичащият Родината Цани Гинчев и неговата Тракийска доктрина . Този откривател на предишното ни отхвърля да одобри, че народът наименуван от Херодот траки е липсващ в небитието: “…аз не мога да се примиря с днешната шовинистическа история, която избърсва траките от земното кълбо… Това е несъгласие на логиката! До Юстиниан (6 век) те са си съществували. Идеята за тяхното “изчезване ” е детинство, лекомислие и заблуждение, посеяно от нашите врагове, които са се мъчили, а и до през днешния ден се мъчат да ни унизят – тъкмо по този начин! – да ни унизят, да унищожат славянския мир, да го претопят за нарастване на своите гниещи народи, за дойна крава, за мекере, да се качат на гърба му и да го обюздят, та да го използват за своите прищевки… ” Според Цани Гинчев, народите от славянската езикова група са локални, не са идвали отникъде, а теориите за неочакваната им поява не са нищо друго с изключение на резултат от идеологията на враговете ни целящи да ни объркат, унизят и покорявайки ни, да заграбят нашите запаси. Подобно виждане има и един чужденец - Виктор Обермюлер: “ ...Ония нации, които след края на т.н. “Велико преселение на народите ” биват наричани “cлавяни ”, са в действителност нищо друго с изключение на остатъците от народите, населявали преди този момент съответните земи и назовавани от гърци и римляни в дълги описи траки, гети, мизи, даки, агатирзи и така нататък Въпреки това тия изворни документи се подценяват от нашите германисти и слависти или те бива осмивани, просто тъй като не се вмъкват в границите на пангерманистката и панстлавистката тенденциозна история. Но за това и тези историци се виждат принудени, дружно с потока на Великото преселение на народите, да “изтрият ” (да показват за “изчезнали ”) всички остарели нации от земята и след тях да създадат по този начин, че да се “появат ” напълно нови, да им се търсят прародини и несъмнено като са вложили мъчителна работа без мисъл, не стигат до никакви резултати “ –B. Обермюлер, представен от Юлия Хаджи Димитрова, “Gothi, qui et Getae –Готи тоест Гети ” Немският академик Йохан Густав Куно също не се бои да тръгне срещу течението и в своята работа за античните нации на Европа: “ Кимерийците и библейския Гомер са същите хора, които в по-късни времена се назовават скити, сармати, славяни, венети (венди), или биват наричани по този начин от други нации . ” Куно дава забавни тълкувания на реки от земите на траки и скити. Bargos бива обяснено с брѣгъ -бряг, за Syros е предложено сыръ -влага, на Syrgis е обещано значение строуга -струя, за етимологията на Tierna е обещано определението черна , а названието на Lykos е изтълкувано с лѫка -блато. Интересни са и тълкуванията на персонални и племенни имена: Lipoxais -лѣпъ, Rathagosos -Радогост, Sobadacos -свобода, Katiari -котора-война, т.е. бойци, Limigantes -лемеж,т.е. орачи, земеделци. Изводите на Йохан Густав Куно са разумни, само че пречат на мощните на деня и работите на този безсънен и съзнателен човек потъват в хранилищата на немските библиотеки. Друг жертван на забвение напредничав създател е Ганчо Ценов. До 1998-ма година не бях чувал въобще нищо за него. Мои другари приключили история в София и Велико Търново също не бяха осведомени с творбите на посветилия се на България академик. Неговите открития са неимоверно скъпи за Родината, само че за жал остават недопуснати в официалната ни историография. Запознавайки се с книгите на Ценов, с учудване разбрах, че има доказателства за това, че бивайки потомци на най-старото балканско население, ние сме и първите християни на Европа. Пак с помощта на този бранител на истината, разбрах, че библията на Вулфила е основана за нашите предци, а не за някакви германци, от които няма никакви следи .
ТРАЯНОВА КОЛОНА - изображение на гетите, набедени за германи Най-големият принос на великия българин обаче бе това, че простичко и тъкмо бе обяснил еднамистерия. Става дума за съвсем мигновеното консолидиране на Дунавска България и превръщането ѝ в сериозен противник на Римската Империя (Византия). Като цяло, нашите историци настояват, че през VI-VII век, от земите край Припятските блата в Украйна, са пристигнали старите славяни, опустошили са част земите на юг от Дунава и са асимилирали, или избили локалното население. По-късно, в края на VII век, славяните били покорени от пристигналите от Азияпрабългари, които въпреки да били носители на висока просвета, взели че не запомнили езика си и приели този на примитивните славяни. Тази невероятна нелепост бе преподавана на няколко генерации студенти и съумя да се задържи единствено с фанатично натрапване и гонене на всеки осмелил се да изкаже рецензия. Невъзможно е три разнообразни народа, имащи разнообразни езици, друга просвета и друга вяра, да се обединят бързо , та това е напряко знамение ! Ако разгледаме деликатно теорията на Ценов, ще разберем по какъв начин се е случило чудото. Според този академик, старите българи не са азиатци, а локално население, потомци на античните балкански нации ( като най-многобройният детайл е показан от мизите) . За дунавските славяни ( единствено за дунавските славяни, а не за тристата милиона представители на слав. езикова група), Ценов показа ясни доказателства, че са потомци на гетите , т.е. не може да се приказва за непознат народ.
ТРАЯНОВА КОЛОНА изображения на гети, които по време на Средновековието са наречени Σθλοβηνοι, Σθλαβηνοι, Sclavos , Σκλαβηνοι
http://static.newworldencyclopedia.org/2/28/Comati_dacians_romanian_goverment_picture.jpghttp://www.newworldencyclopedia.org/entry/Dacia Така всичко внезапно става разумно и елементарно за схващане. В края на VII век, се сплотяват три групи на еднакъв народ, който в далечното минало е носил името траки . Не е мъчно да се осъзнае, че през 680-681-ва година, княз Аспарух побеждава Римската Империя (Византия) тъй като е подкрепят освен от гетите наречени славени , само че и от сродното локално население. До този миг, това локално тракийско население е давало най-хубавите бойци на Римската Империя (Византия), само че желаейки независимост, се причислява към своите самостоятелни братя от земите на север от Дунава. Тезата на Ценов е разумна, тя изяснява за какво няма следи от тюрски, или ирански субстрат в старобългарския, т.е. старите българи в никакъв случай не са губили езика си, нито културата си. Българската тирада не е нищо друго с изключение на развита форма на езика говорен от Орфей, Залмоксис, а и героите популяризирали се със своята храброст в Троянската война. Ако Ценов бе подсилен от своите сътрудници и всички дружно се бяха заели да задълбочат изследванията си, неизбежно щеше да се стигне до заключението, че хората наричани в древността траки не са били изолиран народ, а са имали свои родственици, които са обитавали Западните Балкани, Средна и Източна Европа. Ето за това българският демонстрира непосредственост с хърватски, словенски, а и украински. Докато хървати и словени са потомци на тракийските родственици - илирите, наричани още венети, то украинците са наследници на скито-сарматите. Самото название славяни, или както е правилно славени се постанова като групово име много постепенно. През късната Античност то важи само за гетите, след това бива признато от адриатическите венети – предшественици на словени и словаци. Векове по-късно бива използвано за популацията на Полша, след XVII век стартира да се използва и за руснаците. Имайки поради обсега на старите землища на траките, а и тяхната роля в разпространението на познания и просвета, можем да кажем, че дедите ни се явават кръстниците, а даже и учителите на славянската езикова общественост, която през днешния ден е показана от 300 000 000 души . За жал, когато са писани историите на европейските нации, тази истина не отърва нито на ползите на немската историческа школа, нито на учените от Руската Империя. Немските и австрийските историци дефинират народите от славянската езикова група като неспособни да се ръководят сами, т.е. би трябвало да са постоянно под немска власт. Славните гети, познати и като готи биват наречени германи и са употребявани за покачване на самочувствието на немските нации. За историците от Руската Империя е значимо да се одобри, че името славяни е зародило на север от Балканите и от там е почнало разпространението на хората от славянската езикова общественост. Това е и повода през XVII век да се появи легендата, че библейския Мосхос – праотецът на славяните, е дал името на река Москва. Така се търси легитимиране на желанието на императорите на Русия да се показват като настойници на хората от славянската езикова група. Това са главните аргументи за изкривяването на българската история. Поради обстоятелството, че когато другите нации се писали историята си –XVII-XIX век, и най-безсрамно са крали от нашата, ние сме били подложени на геноцид, не е имало кой да потърси сметка на крадците. А даже и да сме били свободни, петте века кланета (XIV-XIX век ) по този начин са разредили в миналото огромния и мощен български народ, че нямаме опция да окажем политически напън и да желаяме своето. Като прибавим и сервилното държание на нашите учени от началото и средата на ХХ век, излиза наяве за какво светът си е построил такава погрешна визия за нас. Времената се менят обаче. Макар понастоящем също да бъдат популяризирани неистини за произхода ни, към този момент изобличаването е по-лесно. Днес имаме достъп до доста документи, можем да почерпим данни от пренебрегнати в предишното работи на съзнателни историци, археолози и езиковеди. Също по този начин сме в положение да систематизираме откритото и да го разпространим освен измежду сънародниците си, само че и измежду другите нации. Нека се знае, че сме потомци на учителите на Европа, дано се знае, че дедите ни сътвориха човеколюбиви доктрини дълги епохи преди други хора да създадат това. Нека се знае, че сме кръстници и наставници на общественост от 300 000 000 души. Нека се знае, че сме дали доста на света и, в случай че не опрощение, то ни са ни дължими признателност и признателност. Използвана литература: 1.Д-р И.Селимински, Българският Цъковен Въпрос, Булга Медия, 2018;2.Архимандрит Кирил Рилски, БЪЛГАРСКАТА САМОСТОЯТЕЛНА ЦЪРКВА В ИЛИРИЯ, Булга Медия, София, 2012;3.Д. Юруковъ, Размишления върху произхода на българитѣ, Изд. Георги Д. Юруковъ - Ул. Бѣлчевъ, № 28, София 1926;4.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;5.Ю.Хаджи Димитрова, Gothi, qui et Getae -Готи тоест Гети, Перпериком, София, 2012;6.Д.П.Даскаловъ, Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати, най-ново изслѣдване по историко-археологически монументи, София, 1913, (фототипно издание);7.Н.Йонков-Владикин, История на Древните Траки от новокаменния интервал до цар Борис, Хелиопол, 2010;8.J.G.Cuno, Vorschungen im Gebiete der Altem Vӧlkerkunde, Erster Teil, Die Skythen, Ed. Eggers, Gebr.Borntraeger, Berlin, MDCCCLXXI;9. Тракийската Теория на Цани Гинчев http://www.otizvora.com/2009/01/352
Авторите доктор Иван Селимински и Архимандрит Кирил Рилски са високо образовани хора, те знаят какво приказват, дават и разумни пояснения, за разлика от казионните учени, които обаче разполагат с поддръжка от чужбина и възползвайки се от въздействието си, изолират откривателите представящи изобличаващи формалните теории данни. Изолирани и сложени в сянка са и писанията на Никола Йонков-Владикин. Той разгласява една дребна, само че забавна работа: “История на Древните Траки ”. Oще през 1911 година, този създател прави революционното изобретение, че измежду познатите на египтяните Морски нации са и траките дардани, тевкри и така нататък Писалият преди повече век Йонков-Владикин е схванал неща, които някои наши учени едвам в последните години страхливо загатват...и този човек е отлъчен! Всъщност Никола Йонков-Владикин прави и друго извънредно значимо изобретение, което обяснява защо има аналогия сред българския и иранските езици. Според създателят “началото на вторичното тракийско, религиозно, езично, въобще културно въздействие в рамките на Персия и Туркестан, би трябвало да се отнесе към XV век прочие Христа. ” Доводите на прогресивния изледовател се поддържат от трудове на остарели създатели за действията на Дионис в Индия и други места в Азия, поддръжка има и от страна на античните топоними в Индия, Иран и Тракия, само че последващи безропотно на обслужващите непознати политически ползи теории, казионните учени не дават глас на неуместните открития.
ТРАКИЯ- карта на А.Ортелий, в региона Мизия е отбелязано името българи Две години след Йонков Владикин, през 1913-та година, различен напредничав българин Д.П.Даскалов, издава скъпа книга. Този създател също не е инцидентен човек, той член на “Софийското Археологическо Дружество ”. В работата си “Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати ” простично и ясно е казано: “И по този начин, къмъ 10 августъ 660 година българитѣ минаватъ стихийно Дунава, не въ силата на извѣстенъ договоръ съ византийците да пазятъ като съдружници дунавската граница на империята от нахлуването на други варвари, или пък са били принудени да сторятъ това вслѣдствие на нашествието и напора на хазаритѣ, а идатъ тѣ съ великата историческа задача, в качеството си на законни наслѣдници на Балканския полуостровъ: първо – да избавятъ и отнематъ родината на тракийскитѣ и македонскитѣ си събратя от господстващото гръко-римско малцинство... ” Ето, следващият образован и безпристрастен човек, който е осъзнал истината, само че за жал не е подсилен от българските учени от своето време. Не е подсилен и различен потвърдил любовта си към Отечеството наш съотечественик. Става дума за участвалия в подготовката на Априлското въстание Данаил Юруков, който през 1929 година стига до заключението, че ние българите сме потомци на най-старото балканско население: “Ако говорите съ кой и да е културенъ българинъ отъ Тракия или отъ Източна България, или съ българинъ отъ Македония, изведнъжъ ще забелѣжите акцента на неговото родно произношение. Но не е единствено това. Въ тритѣ провинции всѫде има подраздѣление на наречията и всѫде тѣ сѫ непокътнати и се съхраняватъ отъ родъ въ родъ. Дори и въ нѣкои градове се запазватъ особени звукови наречия, които в никакъв случай не се повлияватъ или измѣнятъ отъ културата. Единъ Панагюрецъ или единъ Копривщенецъ, колкото и младъ да е излѣзълъ отъ града си, дето и да се е училъ, той все пакъ не губи родното си произношение. Всичко това не е ли най-добриятъ паметникъ и най положителното доказателство за произхода на единъ човѣкъ или на единъ народъ? И в случай че и днесъ въ нѣкогашнитѣ Тракия, Македония и Дардания се приказва единъ и сѫщи езикъ съ три разнообразни наречия, споредъ както сѫ били раздѣлени политически и въ най-древнитѣ времена, това не е ли доказателство, че тамъ живѣе единъ и сѫщи народъ, и че тоя народъ е живѣлъ въ сѫщитѣ мѣста още отъ времето на Херодота ? “ Данаил Юруков е стигнал до вярно умозаключение, въпреки да няма купите, подготовката и финансирането на Васил Златарски и последователите му. Без преиначаване, без блуждаене, без операции, родолюбецът потвърждава своите изказвания, които почиват на здравия разсъдък. Това, което е заченато от Отец Паисий, Спиридон Габровски, Поп Йовчо от Трявна, незнайният създател на Зографска История, а и Георги Раковски, бива усъвършенствано и допълнено от доктор Иван Селимински, Архимандрит Кирил Рилски, Никола Йонков-Владикин, Д.П. Даскалов и Данаил Юруков. He ca по никакъв начин малко хората, които са се пробвали да покажат, че ние българите сме потомци на локален народ. Всъщност има и други радетели на истината, с изключение на горе упоменатите. В никакъв случай не трябва да забравяме обичащият Родината Цани Гинчев и неговата Тракийска доктрина . Този откривател на предишното ни отхвърля да одобри, че народът наименуван от Херодот траки е липсващ в небитието: “…аз не мога да се примиря с днешната шовинистическа история, която избърсва траките от земното кълбо… Това е несъгласие на логиката! До Юстиниан (6 век) те са си съществували. Идеята за тяхното “изчезване ” е детинство, лекомислие и заблуждение, посеяно от нашите врагове, които са се мъчили, а и до през днешния ден се мъчат да ни унизят – тъкмо по този начин! – да ни унизят, да унищожат славянския мир, да го претопят за нарастване на своите гниещи народи, за дойна крава, за мекере, да се качат на гърба му и да го обюздят, та да го използват за своите прищевки… ” Според Цани Гинчев, народите от славянската езикова група са локални, не са идвали отникъде, а теориите за неочакваната им поява не са нищо друго с изключение на резултат от идеологията на враговете ни целящи да ни объркат, унизят и покорявайки ни, да заграбят нашите запаси. Подобно виждане има и един чужденец - Виктор Обермюлер: “ ...Ония нации, които след края на т.н. “Велико преселение на народите ” биват наричани “cлавяни ”, са в действителност нищо друго с изключение на остатъците от народите, населявали преди този момент съответните земи и назовавани от гърци и римляни в дълги описи траки, гети, мизи, даки, агатирзи и така нататък Въпреки това тия изворни документи се подценяват от нашите германисти и слависти или те бива осмивани, просто тъй като не се вмъкват в границите на пангерманистката и панстлавистката тенденциозна история. Но за това и тези историци се виждат принудени, дружно с потока на Великото преселение на народите, да “изтрият ” (да показват за “изчезнали ”) всички остарели нации от земята и след тях да създадат по този начин, че да се “появат ” напълно нови, да им се търсят прародини и несъмнено като са вложили мъчителна работа без мисъл, не стигат до никакви резултати “ –B. Обермюлер, представен от Юлия Хаджи Димитрова, “Gothi, qui et Getae –Готи тоест Гети ” Немският академик Йохан Густав Куно също не се бои да тръгне срещу течението и в своята работа за античните нации на Европа: “ Кимерийците и библейския Гомер са същите хора, които в по-късни времена се назовават скити, сармати, славяни, венети (венди), или биват наричани по този начин от други нации . ” Куно дава забавни тълкувания на реки от земите на траки и скити. Bargos бива обяснено с брѣгъ -бряг, за Syros е предложено сыръ -влага, на Syrgis е обещано значение строуга -струя, за етимологията на Tierna е обещано определението черна , а названието на Lykos е изтълкувано с лѫка -блато. Интересни са и тълкуванията на персонални и племенни имена: Lipoxais -лѣпъ, Rathagosos -Радогост, Sobadacos -свобода, Katiari -котора-война, т.е. бойци, Limigantes -лемеж,т.е. орачи, земеделци. Изводите на Йохан Густав Куно са разумни, само че пречат на мощните на деня и работите на този безсънен и съзнателен човек потъват в хранилищата на немските библиотеки. Друг жертван на забвение напредничав създател е Ганчо Ценов. До 1998-ма година не бях чувал въобще нищо за него. Мои другари приключили история в София и Велико Търново също не бяха осведомени с творбите на посветилия се на България академик. Неговите открития са неимоверно скъпи за Родината, само че за жал остават недопуснати в официалната ни историография. Запознавайки се с книгите на Ценов, с учудване разбрах, че има доказателства за това, че бивайки потомци на най-старото балканско население, ние сме и първите християни на Европа. Пак с помощта на този бранител на истината, разбрах, че библията на Вулфила е основана за нашите предци, а не за някакви германци, от които няма никакви следи .
ТРАЯНОВА КОЛОНА - изображение на гетите, набедени за германи Най-големият принос на великия българин обаче бе това, че простичко и тъкмо бе обяснил еднамистерия. Става дума за съвсем мигновеното консолидиране на Дунавска България и превръщането ѝ в сериозен противник на Римската Империя (Византия). Като цяло, нашите историци настояват, че през VI-VII век, от земите край Припятските блата в Украйна, са пристигнали старите славяни, опустошили са част земите на юг от Дунава и са асимилирали, или избили локалното население. По-късно, в края на VII век, славяните били покорени от пристигналите от Азияпрабългари, които въпреки да били носители на висока просвета, взели че не запомнили езика си и приели този на примитивните славяни. Тази невероятна нелепост бе преподавана на няколко генерации студенти и съумя да се задържи единствено с фанатично натрапване и гонене на всеки осмелил се да изкаже рецензия. Невъзможно е три разнообразни народа, имащи разнообразни езици, друга просвета и друга вяра, да се обединят бързо , та това е напряко знамение ! Ако разгледаме деликатно теорията на Ценов, ще разберем по какъв начин се е случило чудото. Според този академик, старите българи не са азиатци, а локално население, потомци на античните балкански нации ( като най-многобройният детайл е показан от мизите) . За дунавските славяни ( единствено за дунавските славяни, а не за тристата милиона представители на слав. езикова група), Ценов показа ясни доказателства, че са потомци на гетите , т.е. не може да се приказва за непознат народ.
ТРАЯНОВА КОЛОНА изображения на гети, които по време на Средновековието са наречени Σθλοβηνοι, Σθλαβηνοι, Sclavos , Σκλαβηνοι
http://static.newworldencyclopedia.org/2/28/Comati_dacians_romanian_goverment_picture.jpghttp://www.newworldencyclopedia.org/entry/Dacia Така всичко внезапно става разумно и елементарно за схващане. В края на VII век, се сплотяват три групи на еднакъв народ, който в далечното минало е носил името траки . Не е мъчно да се осъзнае, че през 680-681-ва година, княз Аспарух побеждава Римската Империя (Византия) тъй като е подкрепят освен от гетите наречени славени , само че и от сродното локално население. До този миг, това локално тракийско население е давало най-хубавите бойци на Римската Империя (Византия), само че желаейки независимост, се причислява към своите самостоятелни братя от земите на север от Дунава. Тезата на Ценов е разумна, тя изяснява за какво няма следи от тюрски, или ирански субстрат в старобългарския, т.е. старите българи в никакъв случай не са губили езика си, нито културата си. Българската тирада не е нищо друго с изключение на развита форма на езика говорен от Орфей, Залмоксис, а и героите популяризирали се със своята храброст в Троянската война. Ако Ценов бе подсилен от своите сътрудници и всички дружно се бяха заели да задълбочат изследванията си, неизбежно щеше да се стигне до заключението, че хората наричани в древността траки не са били изолиран народ, а са имали свои родственици, които са обитавали Западните Балкани, Средна и Източна Европа. Ето за това българският демонстрира непосредственост с хърватски, словенски, а и украински. Докато хървати и словени са потомци на тракийските родственици - илирите, наричани още венети, то украинците са наследници на скито-сарматите. Самото название славяни, или както е правилно славени се постанова като групово име много постепенно. През късната Античност то важи само за гетите, след това бива признато от адриатическите венети – предшественици на словени и словаци. Векове по-късно бива използвано за популацията на Полша, след XVII век стартира да се използва и за руснаците. Имайки поради обсега на старите землища на траките, а и тяхната роля в разпространението на познания и просвета, можем да кажем, че дедите ни се явават кръстниците, а даже и учителите на славянската езикова общественост, която през днешния ден е показана от 300 000 000 души . За жал, когато са писани историите на европейските нации, тази истина не отърва нито на ползите на немската историческа школа, нито на учените от Руската Империя. Немските и австрийските историци дефинират народите от славянската езикова група като неспособни да се ръководят сами, т.е. би трябвало да са постоянно под немска власт. Славните гети, познати и като готи биват наречени германи и са употребявани за покачване на самочувствието на немските нации. За историците от Руската Империя е значимо да се одобри, че името славяни е зародило на север от Балканите и от там е почнало разпространението на хората от славянската езикова общественост. Това е и повода през XVII век да се появи легендата, че библейския Мосхос – праотецът на славяните, е дал името на река Москва. Така се търси легитимиране на желанието на императорите на Русия да се показват като настойници на хората от славянската езикова група. Това са главните аргументи за изкривяването на българската история. Поради обстоятелството, че когато другите нации се писали историята си –XVII-XIX век, и най-безсрамно са крали от нашата, ние сме били подложени на геноцид, не е имало кой да потърси сметка на крадците. А даже и да сме били свободни, петте века кланета (XIV-XIX век ) по този начин са разредили в миналото огромния и мощен български народ, че нямаме опция да окажем политически напън и да желаяме своето. Като прибавим и сервилното държание на нашите учени от началото и средата на ХХ век, излиза наяве за какво светът си е построил такава погрешна визия за нас. Времената се менят обаче. Макар понастоящем също да бъдат популяризирани неистини за произхода ни, към този момент изобличаването е по-лесно. Днес имаме достъп до доста документи, можем да почерпим данни от пренебрегнати в предишното работи на съзнателни историци, археолози и езиковеди. Също по този начин сме в положение да систематизираме откритото и да го разпространим освен измежду сънародниците си, само че и измежду другите нации. Нека се знае, че сме потомци на учителите на Европа, дано се знае, че дедите ни сътвориха човеколюбиви доктрини дълги епохи преди други хора да създадат това. Нека се знае, че сме кръстници и наставници на общественост от 300 000 000 души. Нека се знае, че сме дали доста на света и, в случай че не опрощение, то ни са ни дължими признателност и признателност. Използвана литература: 1.Д-р И.Селимински, Българският Цъковен Въпрос, Булга Медия, 2018;2.Архимандрит Кирил Рилски, БЪЛГАРСКАТА САМОСТОЯТЕЛНА ЦЪРКВА В ИЛИРИЯ, Булга Медия, София, 2012;3.Д. Юруковъ, Размишления върху произхода на българитѣ, Изд. Георги Д. Юруковъ - Ул. Бѣлчевъ, № 28, София 1926;4.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;5.Ю.Хаджи Димитрова, Gothi, qui et Getae -Готи тоест Гети, Перпериком, София, 2012;6.Д.П.Даскаловъ, Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати, най-ново изслѣдване по историко-археологически монументи, София, 1913, (фототипно издание);7.Н.Йонков-Владикин, История на Древните Траки от новокаменния интервал до цар Борис, Хелиопол, 2010;8.J.G.Cuno, Vorschungen im Gebiete der Altem Vӧlkerkunde, Erster Teil, Die Skythen, Ed. Eggers, Gebr.Borntraeger, Berlin, MDCCCLXXI;9. Тракийската Теория на Цани Гинчев http://www.otizvora.com/2009/01/352
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ